23 . Quam ob rem , ut saepe iam dixi , proficiscere ac , si mihi inimico , ut praedicas , tuo conflare vis invidiam , recta perge in exilium ; vix feram sermones hominum , si id feceris , vix molem istius invidiae , si in exilium iussu consulis ieris , sustinebo . Sin autem servire meae laudi et gloriae mavis , egredere cum inportuna sceleratorum manu , confer te ad Manlium , concita perditos cives , secerne te a bonis , infer patriae bellum , exsulta impio latrocinio , ut a me non eiectus ad alienos , sed invitatus ad tuos isse videaris .
24 . Quamquam quid ego te invitem , a quo iam sciam esse praemissos , qui tibi ad Forum Aurelium praestolarentur armati , cui iam sciam pactam et constitutam cum Manlio diem , a quo etiam aquilam illam argenteam , quam tibi ac tuis omnibus confido perniciosam ac funestam futuram , cui domi tuae sacrarium [ scelerum tuorum ] constitutum fuit , sciam esse praemissam ? Tu ut illa carere diutius possis , quam venerari ad caedem proficiscens solebas , a cuius altaribus saepe istam impiam dexteram ad necem civium transtulisti ?
25 . X . Ibis tandem aliquando , quo te iam pridem ista tua cupiditas effrenata ac furiosa rapiebat ; neque enim tibi haec res adfert dolorem , sed quandam incredibilem voluptatem . Ad hanc te amentiam natura peperit , voluntas exercuit , fortuna servavit . Numquam tu non modo otium , sed ne bellum quidem nisi nefarium concupisti . Nactus es ex perditis atque ab omni non modo fortuna , verum etiam spe derelictis conflatam inproborum manum .
26 . Hic tu qua laetitia perfruere , quibus gaudiis exultabis , quanta in voluptate bacchabere , cum in tanto numero tuorum neque audies virum bonum quemquam neque videbis ! Ad huius vitae studium meditati illi sunt , qui feruntur , labores tui , iacere humi non solum ad obsidendum stuprum , verum etiam ad facinus obeundum , vigilare non solum insidiantem somno maritorum , verum etiam bonis otiosorum . Habes , ubi ostentes tuam illam praeclaram patientiam famis , frigoris , inopiae rerum omnium , quibus te brevi tempore confectum esse senties .
27 . Tantum profeci tum , cum te a consulatu reppuli , ut exsul potius temptare quam consul vexare rem publicam posses , atque ut id , quod esset a te scelerate susceptum , latrocinium potius quam bellum nominaretur .
28 . Quid tandem te impedit ? mosne maiorum ? At persaepe etiam privati in hac re publica perniciosos cives morte multarunt . An leges , quae de civium Romanorum supplicio rogatae sunt ? At numquam in hac urbe , qui a re publica defecerunt , civium iura tenuerunt . An invidiam posteritatis times ? Praeclaram vero populo Romano refers gratiam , qui te , hominem per te cognitum nulla commendatione maiorum tam mature ad summum imperium per omnis honorum gradus extulit , si propter invidiam aut alicuius periculi metum salutem civium tuorum neglegis .

23 . Поради тази причина , както вече многократно казах , тръгвай , ако искаш да разпалиш омраза срещу мен – твоят неприятел , както твърдиш , върви направо в изгнание . Едва ще понеса думите на хората , ако направиш това , едва ( ще понеса ) бремето на тази омраза , едва ще издържа , ако отидеш в изгнание по заповед на консула . Ако пък предпочиташ да услижиш на моята доблест и слава , излез с бруталната шайка от престъпници , потегли към Манлий , подстрекай пропадналите граждани , отдели се от благородниците , обяви война на родината , ликувай в нечестиво разбойничество , че да изглеждаш не изгонен от мен при чужди , а поканен при свои .
24 . Но какво да те подканям , като вече знам , че от теб са изпратени въоръжени хора , които да чакат при Форум Аурелиум , като вече зная , че денят е уговорен и определен с Манлий , като знам , че дори си изпратил онзи сребърен орел , който вярвам , че за теб и всичките ти близки ще бъде гибелен и злокобен ( и ) чието светилище беше разположено в твоя дом ? Ти можеш да се лишиш по-дълго от него , ( ти ) , който си свикнал да се молиш настоятелно , отправяйки се за клане , ( ти ) , който често си повдигал тази твоя нечестива десница от неговия жертвеник за клане/ с цел убиване/ за да убиваш на граждани ?
25 . Ще отидеш най-сетне там , накъдето още отдавна те теглеше тази твоя разюздена и безумна страст . Защото това дело не ти донесе мъка , а някакво невероятно удоволствие . Природата те е родила за такова безумие , волята те е закалила , съдбата те е пазила . Ти не само никога ни си желал силно мир , но и война , освен ако не е истински престъпна . Придобил си шайка , събрана от пропаднали предатели , изоставени не само от съдбата , но дори и от всяка надежда .
26 . На каква радост ще се наслаждаваш ти , как ще полудееш от щастие , в каква наслада ще беснееш , когато сред толкова големия брой на твоите хора не ще чуеш какъвто и да е порядъчен човек , не ще и видиш . От стремеж към такъв живот замисляш онези твои деяния , за които се разказва . Да лежиш на земята не само дебнейки за блудство , но дори за участие в престъпление , да бодърстваш в засада не само за съня на съпруга , но и за имуществото на безгрижните граждани . Имаш къде да покажеш тази твоя прословута издръжливост на глад , студ , липса на всички неща , от които ти в скоро време ще се почувстваш довършен .
27 . Тогава успях толкова , когато те отблъснах от консулската длъжност , за да нападаш по-скоро бидейки изгнаник , отколкото да можеш да опустошавам държавата като консул . А дори това , което беше предприето по престъпен начин срещу тебе , по-скоро може да бъде наречено мошеничество , отколкото война .
28 . Най-сетне какво те възпрепятства ? Нима обичаят на предците ? Но твърде често в тази държава дори частните лица наказват със смърт гибелните граждани . Дали законите , които римските граждани предложиха за наказание ? Но никога в този град , тези , които са изменяли на държавата , не са имали граждански права . Нима се боиш от омразата на бъдещите поколения ? Наистина с твърде голяма благодарност отвръщаш на римския народ , който теб , човек известен благодарение на самия себе си , без заслуга от страна на предците , толкова бързо те издигна през всички почетни длъжности до върховната власт , ако поради страх от омраза или някаква друга опасност пренебрегна благополучието на твоите съграждани .

23 . Wherefore , as I have said before , go forth , and if you to make me , your enemy as you call me , unpopular , go straight into banishment . I shall scarcely be able to endue all that will be said if you do so ; I shall scarcely be able to support my load of unpopularity if you do go into banishment at the command of the consul ; but if you wish serve my credit and reputation , go forth with your ill-omened band of profligates ; betake yourself to Manilius , rouse up the abandoned citizens , separate yourself from the good ones , wage war against your country , exult in your impious banditti , so that you may not seem to have been driven out by me and gone to strangers , but to have gone invited to your own friends .
24 . Though why should I invite you , by whom I know men have been already sent on to wait in arms for you at the forum Aurelium ; who I know has fixed and agreed with Manlius upon a settled day ; by whom I know that that silver eagle , which I trust will be ruinous and fatal to you and to all your friends , and to which there was set up in your house a shrine as it were of your crimes , has been already sent forward . Need I fear that you can long do without that which you used to worship when going out to do murder , and from whose altars you have often transferred your impious hand to the slaughter of citizens ?
25 . You will go at last where your unbridled and mad desire has been long hurrying you . And this causes you no grief ; but an incredible pleasure . Nature has formed you , desire has trained you , fortune has preserved you for this insanity . Not only did you never desire quiet , but you never even desired any war but a criminal one ; you have collected a baud of profligates and worthless men , abandoned not only by all fortune but even by hope .
26 . Then what happiness will you enjoy with what delight will you exult in what pleasure will you revel ! when in so numerous a body of friends , you neither hear nor see one good man . All the toils you have gone through have always pointed to this sort of life ; your lying on the ground not merely to lie in wait to gratify your unclean desires , but even to accomplish crimes ; your vigilance , not only when plotting against the sleep of husbands , but also against the goods of your murdered victims , have all been preparations for this . Now you have an opportunity of displaying your splendid endurance of hunger , of cold , of want of everything ; by which in a short time you will find yourself worn out .
27 . All this I effected when I procured your rejection from the consulship , that you should be reduced to make attempts on your country as an exile , instead of being able to distress it as consul , and that that which had been wickedly undertaken by you should be called piracy rather than war .
28 . But even private men have often in this republic slain mischievous citizens . —Is it the laws which have been passed about the punishment of Roman citizens ? But in this city those who have rebelled against the republic have never had the rights of citizens . —Do you fear odium with posterity ? You are showing fine gratitude to the Roman people which has raised you , a man known only by your own actions , of no ancestral renown , through all the degrees of honour at so early an age to the very highest office , if from fear of unpopularity or of any danger you neglect the safety of your fellow-citizens .